Постинг
23.08.2012 14:32 -
Градът без мама
В града, в чиито скути съм роден,
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.
Но сетне мама тръгна си от тук -
смъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.
Във своя град не ставам за пророк.
Не багри моят стих небето сиво,
че срочно щастието е, без срок
са въглеоките смълчани нощи.
Ще пада дъжд и Струма ще прелива,
а аз ще лъжа, че живея още.
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.
Но сетне мама тръгна си от тук -
смъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.
Във своя град не ставам за пророк.
Не багри моят стих небето сиво,
че срочно щастието е, без срок
са въглеоките смълчани нощи.
Ще пада дъжд и Струма ще прелива,
а аз ще лъжа, че живея още.
докосна най-съкровеното в мен...
цитирайmariniki написа:
докосна най-съкровеното в мен...
3.
анонимен -
Санде: Сгъстена емоция, експлозивен стих, силна поанта ...
23.08.2012 15:29
23.08.2012 15:29
Поздрави за стихотворението. Вълнува с драматичната откровеност и поетичната защита.
цитирайанонимен написа:
Поздрави за стихотворението. Вълнува с драматичната откровеност и поетичната защита.
Поздрави, Санде!
5.
анонимен -
стана тъжно, много тъжно!
23.08.2012 20:35
23.08.2012 20:35
стана тъжно, много тъжно!
цитирайанонимен написа:
стана тъжно, много тъжно!
Но сетне мама тръгна си от тук -
смъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.
цитирайсмъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.
sande написа:
Но сетне мама тръгна си от тук -
смъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.
смъртта накрая всекиго прокужда -
и родната ми стряха стана чужда.
Пак дишам, но на себе си напук.
Още веднъж успях да осмисля собствените си стихове така, сякаш не аз съм ги писал. Жив и здрав бъди, приятелю!
Казва много повече от написаното, а всяка дума е откровение...
Познато ми е...това, неизбежното...
Поздрави, Влади
цитирайПознато ми е...това, неизбежното...
Поздрави, Влади
Много ми хареса. "Чаршийско" чедо...Самата фраза разкрива един друг свят на доверие и взаимопомощ.
Убедително да се лъжеш, ей! Нас успяваш!;)
цитирайУбедително да се лъжеш, ей! Нас успяваш!;)
ishchel написа:
Казва много повече от написаното, а всяка дума е откровение...
Познато ми е...това, неизбежното...
Поздрави, Влади
Познато ми е...това, неизбежното...
Поздрави, Влади
Всъщност това повече идва от добрите читателски очи:)
Поздравявам те:)
http://www.youtube.com/watch?v=PwT-jBuxZa4&feature=g-vrec
marrta написа:
Много ми хареса. "Чаршийско" чедо...Самата фраза разкрива един друг свят на доверие и взаимопомощ.
Убедително да се лъжеш, ей! Нас успяваш!;)
Убедително да се лъжеш, ей! Нас успяваш!;)
Ама аз - не та не - това е акцент! И страхотно се радвам, че го отбелязваш - освен че хубаво пишеш, и хубаво четеш поезия!
Сърдечно благодаря и те поздравявам, Марта:)))
Проникваща и задушаваща болка, и носталгия!
цитирай
14.
анонимен -
PROO-Обяви България
28.08.2012 15:06
28.08.2012 15:06
Безплатен портал за обяви. Ако предлагате или търсите стоки и услуги, това е вашият сайт за обяви, подреден удобно по секции. - http://www.proo-obyavi.bg/
цитирайvichra написа:
Проникваща и задушаваща болка, и носталгия!
16.
vladun -
О, анонимни, върви да си правиш реклама другаде, аз няма да стъпя в сайта ти.
28.08.2012 16:16
28.08.2012 16:16
анонимен написа:
Безплатен портал за обяви. Ако предлагате или търсите стоки и услуги, това е вашият сайт за обяви, подреден удобно по секции. - http://www.proo-obyavi.bg/
Разбира се, че ще живееш, Влади! Наистина! Нали някой след теб трябва да напише "градът на детството, градът на татко"...
А Струма ще надживее всички ни, ще прелива, ще съхне и ще остане вечния спомен от детството. Май доста станахме от братството на газилите из ракитаците по великата река :)
цитирайА Струма ще надживее всички ни, ще прелива, ще съхне и ще остане вечния спомен от детството. Май доста станахме от братството на газилите из ракитаците по великата река :)
18.
vladun -
Здравей, Чайче, много ми е приятно, че намина, още повече се радвам, че Струма
01.09.2012 18:43
01.09.2012 18:43
4aiotgluhar4e написа:
Разбира се, че ще живееш, Влади! Наистина! Нали някой след теб трябва да напише "градът на детството, градът на татко"...
А Струма ще надживее всички ни, ще прелива, ще съхне и ще остане вечния спомен от детството. Май доста станахме от братството на газилите из ракитаците по великата река :)
А Струма ще надживее всички ни, ще прелива, ще съхне и ще остане вечния спомен от детството. Май доста станахме от братството на газилите из ракитаците по великата река :)
ни сродява:))) Може би при теб е още по-пълноводна:)))
и оставя по-плитки и по-дълбоки следи...
Не може без тъжното, но пък дано има повече радостни моменти, повече срещи от разделите. И една река, едно дърво от детството, едно храстче, а защо не и едно камъче ще ни връщат винаги там, където очите ни са видели слънцето за първи път.
Нищо и никой не заменя майката, но нея винаги я усещаме край нас като полъх.
Удоволствие е да чета стиховете ти! Поздрави!
цитирайНе може без тъжното, но пък дано има повече радостни моменти, повече срещи от разделите. И една река, едно дърво от детството, едно храстче, а защо не и едно камъче ще ни връщат винаги там, където очите ни са видели слънцето за първи път.
Нищо и никой не заменя майката, но нея винаги я усещаме край нас като полъх.
Удоволствие е да чета стиховете ти! Поздрави!
esen написа:
и оставя по-плитки и по-дълбоки следи...
Не може без тъжното, но пък дано има повече радостни моменти, повече срещи от разделите. И една река, едно дърво от детството, едно храстче, а защо не и едно камъче ще ни връщат винаги там, където очите ни са видели слънцето за първи път.
Нищо и никой не заменя майката, но нея винаги я усещаме край нас като полъх.
Удоволствие е да чета стиховете ти! Поздрави!
Не може без тъжното, но пък дано има повече радостни моменти, повече срещи от разделите. И една река, едно дърво от детството, едно храстче, а защо не и едно камъче ще ни връщат винаги там, където очите ни са видели слънцето за първи път.
Нищо и никой не заменя майката, но нея винаги я усещаме край нас като полъх.
Удоволствие е да чета стиховете ти! Поздрави!